Преди чаят да стане напитка
В далечното минало ролята на чая е била много по-различна. Древните са гледали на чаеното дърво като на лекарство и храна. Археологически открития сочат, че хората в миналото са дъвчели листата на растения с психоактивни и ободряващи вещества в тях. В Южна Америка това са били листа от кока, в Африка – канна, в Австралия – питури, а в Азия – кат и арекова ядка. Предполага се, че едно от тези растения в Азия са били и листата на чая. Дъвченето спомага отделянето на активните вещества в листата, а богато снабдената с кръвоносни съдове лигавица на устата ги усвоява много бързо. По този начин хората са си взимали дозата кофеин. Днес тази практика съществува все още в Тайланд и Мианмар.
Супа от чай
По време на династията Хан (206 г. пр. н. е – 220 г.) вече имаме първите писмени доказателства, че чаят е популярна и редовно търгуваща се стока. През 59 г. пр. н. е. китайският поет Уан Бао пише сатирата „Договор с роба“, в която описва въображаем нов договор с инатливия слуга на вдовицата, с която живее. Сред задълженията му изрично са споменати:
„да купува чай от пазара“… „да вари чай и да пълни съдовете“
Употребата му все още е основно медицинска и се нарича „ту“ – дума, с която древните китайци са обобщавали всички горчиви билки. Смятало се, че лекува стомашни проблеми, сваля температура, освежава и ободрява. Листата вече не се консумират сурови, но все още не се прави запарка, а се варят. Получената отвара била доста горчива и за да омекотят вкуса, те слагали различни подправки – сол, джинджифил, праз, чесън, портокалови кори, а за сгъстяване – ориз или просо. Накрая се получавало нещо като супа, която се ядяла заедно с листата.
Чаят влиза в храма
Бурните времена на Трите царства, династията Дзин и Северните и Южните династии обхващат близо 4 века, в които чаят постепенно се трансформира. Номадските нашествия в северен Китай водят до големи преселения и чаят навлиза в живота на всички китайци, а постепенно и в императорския двор. Хората вече не го пият само когато са болни, а и за удоволствие, макар и все още с добавки. Започват да се появяват първите примитивни методи за обработка. Листата се сушат на слънце или се запичат леко, за да се премахне част от суровата им стипчивост.
Чаят полека се превръща алтернатива на алкохола и тогава се случва може би най-значимото събитие в ранната му история. Монасите, които прилагат строго въздържание и дори се хранят само до обяд, имат нужда от нещо, което да ги освежава и да държи ума им буден за медитация. Манастирите започват да засаждат чаени градини и чаят става неразделна част от техния живот. С разрастването на будизма се появява нуждата чаят да се транспортира. Пренасянето на огромните кошници със сушени листа е неудобно и скъпо. Тогава се появяват първите пресовани тухлички и оттам нататък пътят на чая е отворен.
Златната ера – чаят вече има име
Династията Тан е време на разцвет за Китай. Монасите започват по-често да отличават чая от останалите горчиви билки, като започват да го наричат „ча“, но все още го изписват със стария йероглиф за „ту“ – 荼. Някъде през VIII век се появява йероглиф и за „ча“ – 茶. Промяната е малка, премахва се само една чертичка, но тя дава отделно име на напитката, която вече заема толкова важно място в китайската култура.
荼 > 茶
През 760 година Лу Ю написва „Ча Дзин“ и събира на едно място цялото познание за отглеждане, преработка и приготвяне на чай. Той налага и използването на думата „ча“. Пословичните множество диалекти на Китай обаче не позволяват напълно уеднаквяване на името. Докато в мандарин и кантонския диалект „ча“ е стандарт, във Фудзиен този йероглиф се произнася като „те“. Това води до една любопитна разлика в думите за чай, които се срещат днес по света. По местата, до които чаят е стигал по пътя на коприната (Индия, Турция, България) се използва име, което произлиза от мандаринския диалект – чай. Държавите, които са търгували с Китай основно по море, като например Великобритания, Франция и Испания, се използват думи, производни на фудзиенския диалект – „те“, тъй като корабите са тръгвали от големи пристанища в Цюанджоу.
Нов дом – пристигане в Япония
През VII век между Япония и Китай започва дълъг период на близки отношения. Японските императори изпращат поредица от дипломатически мисии, чиято цел е да попият от несравнимата култура, наука и технологии на напредналата цивилизация. В състава на тези мисии, наред с благородниците, винаги присъстват и будистки монаси. Двама от тях ще останат завинаги в историята на чая с това, че донасят първите семена от чаено дърво в Япония – Кукай и Сайчо. Разбира се минават много години преди японците започнат да пият чай произведен в Япония. В началото са разчитали предимно на малките пресовани тухлички идващи от Китай, наречени „данча“. Чаените листа се запарвали и счуквали в хаванче, после се пресовали на малки блокчета и се изпичали до пълно изсъхване. Така блокчетата чай пътували по-лесно и били много по-трайни.
Рецепта от скрина на император Сага
Как се приготвял този чай? Ето оригиналната рецепта на Лу Ю от 760 г.
- Отчупва се парче от блокчето и се смила в мелничка, след което прахът се вари в котле със сол, за да се омекоти водата и да се подчертае вкуса.
- При първите мехурчета във водата се добавя сол.
- Малко преди да заври се изважда част от водата и се слага стрития на прах чай.
- При бурното кипене се връща изгребаната и вече поизстинала вода, за да се успокои варенето.
Цветът на този чай бил тъмно-жълт до кафяв, а вкусът бил много различен от днешния. Въпреки това обаче Лу Ю яростно критикувал практиката да се слагат подправки и настоявал чаят да се пие чист.
Това бил чаят донесен от Кукай и Сайчо, който спечелил сърцето на японския император Сага. Той разпоредил засаждането на първите чаени градини в Япония. Оттам започва дългият път на японския чай, за да стигне до днешната невероятна палитра от цветове и вкусове.